Не тръгвай, а поспри
в душата ми премръзнала -
топлите лъчи пусни,
не бъди така забързана.
Малко обич искам да ти дам
от моята душа замръзнала
не с пари, а даром -
жестокия свят прегърнала.
С очи горещи и косите разпилени
два въглена ми остави -
в жертвен огън изгорени,
в живота ми още малко остани!
Тогава ще съм щастлива,
че всичко даром ти отдадох,
а после си върви и знай, че не те предадох!
Нели Бонева
© Нели Бонева Todos los derechos reservados