на Емо

Препъвам се в безмълвния ти глас
и сянката ми неподвижно ляга
като листо на лотос между нас.
Не искам и не мога да избягам.

Очите ти са нежни като лъх.
И ще ме пазят - да не се изгубя.
Вържи ме със въже от своя дъх,
да не помисля в други да се влюбя.

Простри ръцете си - да станат сал.
В съня ти срамежливо ще се сгуша.
Нощта е наша. Ти си ме избрал.
Дори луната не е равнодушна.

Така ще ни завари утринта.
Душа в душа. Притихнали. И луди.
Но влюбени така жестоко, та
светът на дързостта ни ще се чуди.