5 abr 2016, 20:41

ххх15 

  Poesía » De amor
2380 0 0

                                                 На Емо

 

Пускам тихо душата ти днес

във вселенски пространства да броди

и без болка, без смут и без стрес

нека бяга духът ти свободен.

 

Сред градини с неземни цветя

ще ме чакаш щастлив сред Безкрая.

Зад невидима светла черта

аз сред хиляди ще те позная.

 

И ще почне отново за нас

едно време безоблачно синьо.

Ти ще пееш красиво, а аз 

ще рисувам със думи картини.

 

Ще избяга далече, далеч

всяко дребничко глупаво нещо.

Не, не може човешката реч

да опише повторната среща

 

на душите ни - нови звезди,

разпознали се пак във Безкрая.

И дори Господ Бог ще твърди,

че сме пример за двойките в Рая.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??