23 ene 2018, 16:35

ххх67 

  Poesía » De amor
513 2 4

                                         на Емо

 

Сега до Безкрая ти пиша...

И чакам писмо от Безкрая...

Боли ме, дори като дишам.

Добре ли си там, как да зная...

 

Драсни два-три кратички реда.

Прати ми по птица целувка...

Усещам, че нощем ме гледаш,

а денем живея в преструвка,

 

че всичко при мен е нормално

и уж продължава животът...

Светът ме завърта банално,

виж, дните ми идат със грохот,

 

затрупват ме грижи, проблеми,

(но ти си безкрайно далече).

Кой моята болка ще вземе?

За нежност е късничко вече...

 

Пиши ми! Аз чакам писмото.

В съня си така те прегръщам...

Ще бъдем пак двама, защото

в Безкрая е нашата къща...

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все гледаш нагоре, в Безкрая, с любов, но и с болка... Поспри, огледай се! Около теб има хора, които също те обичат!
  • Тъжно, дълбоко и затрогващо....Изживяла съм и това и все пишех, пишех....Това са само публикувани, а тефтера е пълен и с други...."В съня ми идваш","Писмо до отвъдното"...Респект за начина, по който си изразила болката!
  • Мила! Той знае!
  • Емоционално, затрогващо...
Propuestas
: ??:??