Хиляди години мрак

4 mar 2012, 12:59

Poesía » Otra

727 0 3

Черна сянка през деня

ме скрива всеки ден,

искрено желая ти да си до мен,

ала в продължение на век

тъмнината е моят лек.

Лек към самота,

която винаги ме сграбчва на мига.

Скрива ме за миг

и ми прошепва с тих, нежен глас: "Искаш ли ме пак?"

Ала във тая тъмнина

аз виждам самота,

която никога пред мен

не разкрива своя плен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

изречена (Мая Попова)

2012-03-07T21:29:43+02:00

Николай, понякога е хубаво човек искреННо да се вслушва в критиките, които му дават хора, които не са сграПчени от написаното, а не да скача като ощипана мома. и тук годините нямат нищо общо. мога да ти посоча доста по-невръстни творци, на които възрастни могат водица да им носят.
Nelsan (Нели Вангелова)

2012-03-04T20:24:57+02:00

За някой вампир ли става въпрос, че не разбрах? И мен стихотворението не успя да ме "сграПчи".
severianin (Валентин Чернев)

2012-03-04T17:56:15+02:00

"Тайнствено желая" да не чета в сайта подобни стихове, защото от тях нищо не ме "сграПчва". Това, че "в продължение на век тъмнината му е лек" вече го разбрах, но че има "лек към самота" не подозирах. Защо ли тази "поезия" така жестоко "никога пред мен не разкрива своя плен"? А пред вас?...