Там някъде зад хоризонта
някъде във времето отвъд
отвъд земното и небесното
отвъд цветовете на дъгата…
Небето да пропадне в бездна,
земята под нас да се разтвори,
нищо от това няма значение там
Бог събира, тез които се обичат.
И ги свързва в нежна прегръдка,
с любов препускаща във вените,
любов загнездила се в сърцето,
насъща като въздуха, хляба и водата. ...