10 oct 2024, 14:49

Хляб наш насъщен 

  Poesía » Filosófica
292 6 20
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата,
нов берекет пожелавам, маята ми шупва.
Като във транс го замесвам, покривам тавата,
то се надига, месала памучен избутва.
Втората среща с ръцете е кълн от надежда,
ласкав е допирът, майчина святата грижа.
За благослов и целувка с респект се навеждам,
устните тиха молитва прошепват за ближния. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??