Просяци с кучета скитат бездомни те,
грешни сме всичките ние към тях.
Нощем в съня си, а сутрин в огромните
кофи с боклуци надничат със страх.
Улици, улици, рядко кръстосвани
във полуздрача, причудливо ням.
Как ни напомняте, че сме сватосани
с кучия порив за кокал голям.
Зъзнещи тръгват те рано по кофите
тези с торбите на нощен пазар.
Пъхат огризките с пръчките чоплейки
сякаш улучили дюшеш на зар. ...