ХОРА ОТ ДЪРЖАВАТА НА МРАКА
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака –
баща ти, върволик от прадеди,
чинайки, лели, тъстове, съпруги,
на Лета – по всевечните води! –
отплаваха от теб един след други,
след тях коило, троскот и трева
се люшкат под луната виторога,
и ти – привел признателно глава,
като че ли говориш си със Бога! –
те – с думичките обич и добро
пред тебе разпиляха шепи злато,
сега мълчат под тежкото габро,
и тяхното мълчание е свято,
сълзичката ти, светлият ти смях,
или от теб една прегръдка чакат?...
Когато хлътнеш някой ден при тях
завинаги – в държавата на мрака.
21 август 2024 г.
гр. София, 4, 00 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Няма такава поезия!