"Хора, от всичко пестете!"-
лозунг намерих такъв - закачен
и малко разнищен, към село по пътя...
Сърцето прескочи през ритъм един!
Тоз час се опомних: Ама каква съм!
Хората викат - пестете вода,
а аз се плацикам по няколко часа...
ще спирам "играта" - не е туй шега.
Ще се поливам през няколко месеца,
но не завиждам на тези до мене.
Как ще търпят миризмата ужасна...
Ъъъ... ще получа ли орден след време!?
Пък после ще купя и газен фенер,
защото уютно е с него в обора.
Слама постлала, ще лягам с петел.
Ами... опасни мъжете са там, зад дувара!
Ток ще спестявам, за туй и летоска
компоти на двора дори ще варя.
Пипер ще суша на черчевето в обора-
червен, пък бил той с аромат на л...!
И да спра да консумирам е най- вероятно,
че и хартия да ползвам след туй.
"Екология наша, не ще си в опасност-
на озоновия тънък слой аз слагам край!"
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados