По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки
във първия открехнат топъл дом.
Любов и обич споделени с близки,
щастлив бленуван подреден подслон.
Надзърнах в друг прозорец, там тъгата
се беше настанила във старик.
Той беше сам, обгърнат от мъглата
на пушещо кюмбе. Комат във плик. ...