"Колко много истини има на този свят. И колко много личности.

Има. Но не всички от тях са истински.

Забелязвал съм маските им и някои даже са ми харесвали на поглед.

Изглеждали са, но не са били... И все пак съм ги запомнил.

Съзнанието ми е пълно с образи. Някои се смеят, други плачат, а трети се смеят и плачат, но не се променят. Те са такива като себе си и стават уж други, но са в белези!

Виждам ги, познавам ги, браздите по лицата издават ги. Смея се на безумието им и страдам от думите им, но не ги мразя.

Те разказват истории като моята и други. Навсякъде са със собствените си глави и с очите, които те гледат, и с устите, които говорят. Но са там.

Съществуват. Като мен и те пътуват. 
Хората идват и си отиват и единственото, което не трябва да правят е да се опитват да разбират живота, просто трябва да минат по пътя.

И аз минавам, но ми се струва, че е бавно. А понякога е много трудно.

И никой не ми помага, и никой не ми пречи, за това съжалявам

Всъщност само за това. Не виждам никого до мен, усещам някого, понякога някъде около мен.

И пак вървя в пространството, тръгнах, за да стигна до някъде. Стигнах, после пак тръгнах и докато се усетя, се бях върнал в началото..

Като кръг е и аз не мога да се загубя, но някой ден ще се събудя."