Вървяхме път, обсипан с всеотдайност. Готови бяхме докрай да се раздаваме. Ръка в ръка, познали всяка тайна, крадяхме от живота, без да го познаваме.
И вярвахме дори в красиви нереалности. Градяхме щастие над тежки несполуки. С любов преминали през всички крайности, (какво ли още можеше да ни се случи)?
Но без да искаме, се водихме от думите. Сякаш хората в кръвта наливаха отрова. Не усетихме, но онзи пламък помежду ни изгасна, пресякъл пътища на хорска злоба.
Много е хубав стихът ти Сиянче!
Но единствения начин да се спасим от хорската злоба е,да не и разрешаваме да ни влияе!
Защитна стена,която да пропуска само позитивната енергия!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.