Не знаят, колко по-известна
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна,
виждам пролука...
но скрита е...
в заешката горска хралупа!
Сърцето ѝ – злобно, срам ги е да го срещнат!
Плюе, надува се! От завист даже проплаква!
Прекрасна била е на младини...
Затова на младите тъй не се радва!
Мрази! Злорадства! Клевети!
А не вижда, колко своята душа
с това омърси!
Не търся отмъщение!
Аз съм добра! И на враговете си ще
отвърна с усмивка красива!
Не ме харесваш? Върви!
И аз не те харесвам. Прости!
18.02 2023г.
© Karolinne Kolewa Todos los derechos reservados