Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
13 feb 2021, 10:12  

Hоса си Трифон вече не отрязва... 

  Poesía » Civil
257 6 9

Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –  
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.

 

Лицето ти, обветрено, отрудено,
вдовишка мъка – тя ти е отплата.
Далече са децата ти - прокудени,
домът им – с некролози на вртата.

 

И по селата тихо гаснат свещите,
по гро̀бовете  расне паламида.
И руините, зъбят се, насреща ти,
и старите последни ще си идат.

 

А младите празнуват ден – за влюбени,
а ти загръщаш сухата си пазва.
Оплакал мъжеството си, изгубено,
носа си Трифон вече не отрязва...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки път, като наближат тези измислени празници, Гени и ми става едно - ни да го опишеш, ни да го премълчиш...
  • Браво, Наде, това е тъжната истина за Родината ни.
  • "Езикът е извор на недоразумения" от "Малкият принц"
  • Благодаря ви! П.П. Калине, но не си срамувал, като мен. Абсолютно непознат за мен човек, получи: Благоевград , Ви! Исках да напиша: Благодаря, Ви!
  • Хе-хе, Наде! Исках да напиша "Много болно... ", но гадния текстови редактор си го е превел по своему, без да го видя! Още веднъж - поздравления!
  • Настръхнах докато четох!
  • Тъжно е,когато мъжеството на миналото се алкохолизира и после се прави на влюбения Валентин...
  • Ден на пазара е.
    Хареса ми - и болка, и сила, и дух!
    Плюс поезия.
  • Много долно! Поздравления!
Propuestas
: ??:??