danisab (Ниела Вон)
214 312
26 ene 2008, 12:53

Хотел за надеждата 

  Poesía
478 0 9

На какво се надяваме?

Проектокъщи, замъци, пари...

Като къртици се надбягваме

през дългите тунели.

Слепци.

Днес малко по-добре от вчера е

 и въпросителната утрешна лежи,

 успокоена в панера,

където хвърляме мечтите си-

 нарязани филии.

Утре ще е същото

с различна дата,

по-близо до спасение

или по-далече от

лъжите на душите ни.

Гласовете в главата спират да говорят,

щом надеждата си събере парцалите.

Едва ли за дълго отсъствие готви се.

След време пак ще сме заедно,

делейки хотелската стая.

Един ден тя умря.

Странно.

Нали умираше последна.

Погледнах в огледалото.

Бележка имаше  за  таксата поредна.

                                                     2003г.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав!!!
  • "Днес малко по-добре от вчера е

    и въпросителната утрешна лежи,

    успокоена в панера,

    където хвърляме мечтите си-"

    И все пак може би утре.
    Или може би днес следобяд.
    Нещо хубаво ще се случи
    ако Надеждата остане с нас...

    Много хубав стих!Браво Ниела!

  • Хареса ми!!! Поздрави!

    Утре ще е същото
    с различна дата,
    по-близо до спасение
    или по-далече от
    лъжите на душите ни.
    !!!!!!!

  • много ми хареса!поздрав!
  • Ниела,аз най - много се дразня на откровенния РЕКЕТ на топлофикация. Тва е все едно да влезеш в баничарницата и с влизането да ти кажат:
    - Давай 60 ст.
    - Защо бе, че аз не съм ял баничка?!
    - Кво като не си ял, и какво, че НЕ искаш да ядеш - на тебе ти мерише на банички! Я да даваш тука парите че......
    Това не мога , не искам и няма как да го разбера!
  • Какво сме без надежда!Хубав стих!Поздравления!
  • Благодаря ви!Признавам, страх ме е да пускам стари мои стихове, че не са като отлежалото вино
    Napolitano,при топлофикация няма надежда никакваЗатова и не плащам ...редовно.
  • Единствено..Топлофофикация на мен ми убива последните надежди всеки път. Браво! Много силно и вярно!
  • ...и все пак Надеждата умира последна...
    с обич, Ниела. много хубав стих.много.
Propuestas
: ??:??