Хоуп.
Заключвам те в капан за сънища.
Защото ти си това.
Ти просто си ми сън.
А някъде отвъд Съня,
в Живота не зная
аз ли съм.
Или не съм.
При теб ме няма.
Никъде ме няма.
Изгубих се
между случайни светове.
Сега не знам
какво ми е останало,
освен едно объркано сърце.
Излязох от Съня.
Но как да вляза в света,
наречен глупаво Живот...
А между двата свята
ми е празно.
И тъжно.
И студено.
И само...
Но и весело.
Сдвоено, оцветено.
С малки, мънички пера.
Шарени, игриви, бляскави пера.
Те толкова са Живи,
точно като моя Сън.
Мънички, игриви
пламъчета жар.
И ти си там,
където съм и аз.
Между двата свята,
сгушени като пера.
Заключвам те в капан за сънища.
И давам ти го аз ключа.
И само се надявам, Хоуп,
да не забравиш за Съня.
© Y. Panda Todos los derechos reservados