24 ago 2006, 13:29

Храм 

  Poesía
2122 0 11
Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели.
безкрайни кули към небето ще летят.
Пред портите два ангела красиви
на пост любезно ще стоят.
Наоколо – морета сини,
зелени острови, златиста светлина,
божествен стих на чудни чучулиги
и еднорози на стада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??