Храм
Храм
В ден слънчев и студен,
упътих се към Храм свещен.
Почти примряла,
пристъпих прага на градина бяла,
където вятърът дори не смее
със свойте ласки да повее
на пъстрите цветя,
покълнали сред таз Нега.
По-нататък, по калдъръма,
пристъпих плахо,
почти на тръни,
че не исках да събудя
ни вятъра замрял,
ни омая на цветята.
Поела дъх от аромата,
на Всевишния от Благодата,
прекрачих тежките врати на Храма -
срещу мен - Свети Мина застана.
(И тук... споменът замира притаен,
във свойто уединение вглъбен...)
Каквото да напиша по-нататък,
ще тегне като камък
на този къс хартия
и неувереното ми перо...
И както винаги във Храм,
към Господ
(тоз път и Свети Мина), взрян
поглед аз упътих
и за здраве на всички
се прекръстих.
--------------------------------------
Прости ни, Боже мили, греховете,
прости ни, че рушим Световете,
които с толкоз Обич и Вещина,
Ти ни дари, за вечни времена.
© Криси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много тъжно и безпомощно звучи, Индиана. Поне за мен, атеиста. Но когато няма друга надежда, надяваме се на чудо.
Но от какво всъщност спасява този светец? Не знам по религиозните канони какво му приписват, но майка ми, винаги когато тръгвахме на път или имаше опасност и риск, се прекръстваше и казваше: "...И свети Мина - да размИна!" Ние слагаме ударението на първата сричка от името му - свети МИна - и му се приписва предпазването, "разминаването" на човека с лошите срещи, с лошия случай! -
Чудесен стих,Криси!Затрогващ и каращ ни да се замислим!Поздравления!
-
Браво!
-
Не ни благодари. Ние трябва да ти благодарим, че тази вечер се помоли и от наше име. Благодаря!
-
Искрено благодаря и на вас, приятели!
-
ЩЕе се помоля Крис!Дано БОГ го спаси!
-
Амин...
Дано...
Молитвата успее... -
Поздравления!!!
-
Ще се помоля за него!
Нека Бог направи най-доброто!
Прекрасен стих! -
!!!
Дано оздравее приятелят ти, Криси! -
Поздравления!
-
Мили приятели, благодаря!
Тези мисли се родиха късно снощи, прибирайки се у дома. Тъкмо се канех да се помоля за душата на приятел на мой приятел, който е много зле...Съвсем спонтанно, пред мен изникна манастира Свети Мина, който посетих преди месец, може би. Мислите не са редактирани, изляха се като порой. После, пак като порой потекоха сълзи. Едва тогава се помолих за душата на болния. Помолете се и вие, приятели, и ако Бог не го спаси, поне да си отиде спокойно от този свят...А може пък Свети Мина да му помогне, знам ли?... -
О, Крис дано ни бъде простено!
Поздрав! -
Такава святост... Браво, Кристи! Прегръщам те!
-
Много свято и истинско казано,
стигна до душите ни!!!
ПОЗДРАВИ!!! -
Прекръстих се и аз. Като в храм.
Браво, мила Криси, целувам те с обич. -
Браво и от мен!!!
-
Поздравления!!!
-
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ангел, мисля, че почти на всеки в различен период от живота му се случват събития, които го карат да се замисли и от атеист да стане вярващ...ДанО никога не ти се случва нищо такова и повярваш в Бога от вътрешна потребност, ако я усетиш. Казват, че Бог е Любов - в този Бог вярвам и аз.
Доколкото знам Св. Мина (слагам ударение на А, не знам дали е вярно) помага най-вече на болни, също и на семейства/двойки.
Хубава седмица!