Храмът
на живота –
сферата
на вричане,
в нас
изгражда
милото обичане
и позицията ни,
толкоз права,
пак поднася ни
жарава,
че със своя поетичен
глас
не заспиваме
в захлас,
а се борим
с корист
и с печал
и стихът ни –
заечал,
не допуска
низостта
на власт,
смилаща
любовната ни
страст,
в душата
спотаена –
в мъката си
примирена,
за да се превърне
в икона
на живота,
нарушаваща
на любовта
закона.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados