ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук,
не седнах ни веднъж да ям с мръсници и пастрих чист коматеца си хляб –
останаха ми шепа-две трошици, за вас съм ги нарекъл – сам и слаб!
Живях красиво – Бог ми е свидетел! – че пътем сторвах само добрини,
и днес – към своя светъл край закретал, провождам с Обич сетните си дни,
и – жив, във целия световен ужас! – на стих и песен цял ще се раздам.
Във Храма на Поезията служа – най-светлият от всички! – Божий храм.
30 декемврий 2023 г. ...