8 jul 2007, 7:28
Храната на Смъртта
Ти нямаш право да ме ядеш,
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее.
Той ме иска.
Но ти нямаш право дори
Да ме поглеждаш с тези
Пълни очи, пълни с любов,
Да протягаш ръце към нищото,
Сякаш искаш да се вкопчиш в мен.
Нима ме искаш?
Но аз не съм твоята храна.
Тя ме получава.
Тя ме реже на малки парченца.
Тя ме поглъща.
Но ти може само да ме гледаш,
Отдалеч да ме гледаш,
През тази невидима витрина…
Аз не съм твоята храна.
Аз имам предназначение.
Аз съм Храната на Смъртта.
© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Не ,не съм съгласна !А пишеш хубаво!
-
Интересен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее.
Той ме иска.
.....
Аз съм Храната на Смъртта.
................................
усещаш ли как ти си я загризал здраво...