9 mar 2014, 11:22  

Храст от роза отвън - вътре котката... 

  Poesía » Del paisaje
644 0 2

Храст от роза отвън - вътре котката...

 

Тогава ще си сложа шапката,

ще се сбогувам - сбогом с котката,

и ще изляза да те търся.

                                             

Биньо Иванов



 

 

Храст от роза - цял в сняг - проследява ме - 

гони моето палто да го дере.

Сгушвам палтото в мен - февруари е.

Скреж дъха ми преде. Вкъщи котката

пази парното и сънува камината.

 


Храст от роза - цял в сняг - притежава ме -

 а под него кокичета кукнали

на снега, дето уж все го чакахме,

но омръзна дори и на котката,

котараци през марта сънуваща.

 


Февруари е - храст от роза - съблича ме -

жило скреж да забие мечтае си.

Аз харизвам му всички кокичета

и снега, дето вече проклинаме,

и се скривам при парното с котката.

 


Храст от роза - без цвят - февруари е,

а под него - кокичета кукнали,

двете с котката марта сънуваме,

зад комина пък спят котараците,

а коминът сънува камината...

 

 

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Мотото е от стих. "Тогава".
    http://liternet.bg/publish10/binio_ivanov/stihotvoreniia/togava.htm
    Открих този автор наскоро и оттогава често препрочитам стиховете му. Поетическият му свят ми е много близък, а всеобемането на пространството, което образът на котката в тази творба прави, чувствам като сложно и многопланово внушение за реалиите в света, в който живеем - уникално! Пък и щом е за котки...няма как да не е хубаво! Поздрави!
  • Поздравления!Интересна идея и перфектно изпълнение!(Вкл.мотото)
Propuestas
: ??:??