Накрая разбрах, че си хирург.
Нали оперира ми душата.
Скалпелът ти беше малко груб,
затуй боля ме тъй, повярвай!
Сега е вече друго,
с време раните зарастват
и аз съм вече друг
с душата си безгласна.
Нали извади всички струни,
за песен нямам ни една,
помня само думи лунни,
които нощем си хрипя...
Упреквам мен, сънувам теб,
но какво са думите без песен –
един хрипкав сух куплет от пациент
в белещата от снега ми есен...
© Валдемар Todos los derechos reservados