15 ene 2010, 9:06

Хронология на едно умиране 

  Poesía
796 0 11
А ето, че се стъмва, няма как…
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би,
ще се събуди, без да го наболва хоризонта,
а джобът му, препълнен със мечти,
ще струва колкото преоценена нежност.
*
Но ето, че се стъмва, няма как…
Дори небетата заспиват непогалени!
Помръкнали, звездите също спят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??