ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,
КАТО ЯСНО СЛЪНЦЕ, КАТО СТАРО ВИНО,
НО ЗАЩО ЛИ ВИЖДАМ В СЪНИЩАТА БЕЛИ
КАК ЛОВЕЦ ТЕ ГОНИ И В ТЕБ СЕ ЦЕЛИ?
ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, КАЗВАТ, И ОТВЪНКА,
КАТО БЯЛА РОЗА, ХУБАВА, ТА ДРЪНКА,
САМО НИЙ КЪДЕ СМЕ В ТАЗИ ИСТОРИЯ
С ДЖОБОВЕ ПРАЗНИ И БЕЗ КАТЕГОРИЯ?
САМО НАС НИ НЯМА В РАЯ С ЧУДЕСАТА,
КАРАМЕ Я НЯКАК СИ НАДОЛУ С ГЛАВАТА,
НАДОЛУ С ГЛАВАТА, НАГОРЕ С КРАКАТА,
С ДЛАНИ КЪМ БОГА, С ЛИЦE КЪМ СТЕНАТА.
ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,
ЖИТАТА ТИ ЗРЕЛИ, ВИНДТО ТИ ВИНО,
И НА ТАЗИ ХУБОСТ СВЕТЪТ СЕ УСМИХВА,
ПОСЛЕ СЕ ОБРЪЩА И ВСИЧКО ПРИТИХВА.
ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ С МИНАЛО БОГАТО,
ИМЕТО ТИ ЧИСТО - ХОРАТА ОТ ЗЛАТО.
САМО ЩО СЕ БАВИ ОЩЕ КАРАДЖАТА,
ЗА ДА НИ ОПРАВИ МАЛКО "СВОБОДАТА"!
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados