MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
30 ene 2007, 0:48

Хубава съм, но и непозната 

  Poesía
700 0 19

 

 

Каза: ”Аз съм твоята подкрепа.

Хубава съм, но и непозната.

Каза ми веднъж, че съм свирепа,

но запазих нашата позлата.

 

Можеш ли в душата да четеш?

Искам те! Бързичко при мен ела -

чудя се все пак, защо така не щеш,

щом в душата ти дойдох сама?

 

Преживяването доверяваш

и го правиш даже без остатък -

може би на бури устояваш:

искам да съм с теб нататък!

 

Чувствам те! Ти за мен си закопнял -

нека да поема морно чело:

в любовта не си така горял,

с дъгата справяш се умело…

 

Сам поемаш ти съдбите тежки,

хвърляйки се в кармичен мрак

и разплиташ възли нечовешки

с отговор: какво, защо и как?

 

Но поспри се в моя топъл скут:

зная, че си мил, добър, грижовен –

чувствам, че в сърцето носиш студ

и от него си така тъжовен.”

 

Казах: ”Хубава и непозната,

ти почувства моята тревога,

носиш дъх опасен – на Съдбата,

но да го поема аз ще мога.

 

Сякаш, че почувствах твойте длани -

знакът на Съдбата в теб личи,

а и думите ти са разбрани,

че в очите ти искрят лъчи.

 

Защо изцяло ми се довери -

съмнението ще се промъкне…

Това е много страшно – разбери:

чувството любовно ще помръкне!”

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Довери се на човек, когото не познаваш достатъчно и ще провериш тезата си...Тук е различието...Иначе ти си права.
    Поздрав!
  • Въпрос на тълкувание.
    При мен пълното доверяване води до откриване на нови хоризонти и спомага за изглаждане на нещата до най малките им подробности.
    Въпрос на мнение и виждане явно.
  • Често пъти пълното доверяване предизвиква съмнение...
  • Явно съм се амортизирала,
    отговора не е на лице ...
    Сигурно е някъде зад гърба ми
    и не го долавям с периферното.
  • Поставен е въпрос, но се дава и отговора.
  • Взаимност, подкрепа, чувствено е ...
    но защо ли последния куплет ми бяга?
    Защо доверяването изцяло е проблем за лирическия герой?

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Здравейте!
    Направо ме разбихте...Ще гледам да почна и аз да пиша коментари, че до сега май не съм написал нито един. Но вече открих един автор, който пише коментари и ще правя като него.
    Поздрав!
  • Признанието, което изразявам е по-далеч от хвалбата, факта си е факт!
  • Да...много си прав!Забелязах че вече почти никой не чете и не се замисля върху новите произведения,пък всеки очаква коментари от другите.
  • Здравей, Насе! Добре дошла!
    Откога чакам, ако знаеш, хората да почнат да четат, но и да мислят върху прочетеното, пък като го измислят, да се втурнат и да направят нещо за себе си, че много разпространено е да се чете без да се разбира, да се говори, без да се мисли и вместо да се прави нужното, да се крият кой от кой по-хубаво. Благодаря ти за този коментар.
    Поздрав!
  • Здравей, Натали!
    Наистина този Мойсей не мога да го удържа - аз му дадох философията на прагматичния човек с надеждата да оправи този убъркан свят, а той взе, че се хвърли във вълните на любовта...ама ще проверя тази работа накъде води...
    Поздрав!
  • Здравей, Синя!
    Съгласен съм с теб, че преживяването е една безкрайност, която тук е показана изключително проблемно.
    Поздрав!
  • Хей, Мойсей! Какво си направил пак с Диди? Какво ти е виновна жената? Ама и ти си един!?
    Поздрав, Диди! Ще оправим нещата.
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    На хвалбите съм твърде краен, но чудно защо ми харесва ти да ми казваш такива неща?!
    Поздрав!
  • Много добро-караш хората да го препрочетат и да се замислят!Поздрав
  • Хубава и непозната,но пленила тя душата твоя,въплътила в себе си мечтата,извикала сърцето от усоя...Колко дълго ще й устояваш,колко още ще повтаряш все така,себе си недей да заблуждаваш,Тя е дългочаканата ти съдба...!!!
  • Този стих е една безкрайност!
  • Тук предизвикваш въпроси с неясни отговори за мен, Мойсей....
  • Валери, неизчерпаем си!
Propuestas
: ??:??