Не отминава, не отминава
моят порив за наслада.
Продължава, продължава
все така да ме измъчва,
за да пиша, за да пиша,
все при мен Една се връща
и докато не ме довърши,
тя постоянно ще се мръщи...
Не разбирам, не разбирам,
какво това "любов" ще значи?
А къде ли се въобще намирам,
когато няма път и няма начин?
Подозирам, да, подозирам,
че е някаква тъпа ирония.
Дали ме мрази или презира,
или не иска да ме помни...
Закъсняха, доста закъсняха
тези художествени намерения -
вече другите дори разбраха,
че провалям стихотворения.
И не бива, и не бива, и не бива -
да ме съдят всички твърде строго.
Не защото не искам тя да е щастлива,
искам го - даже прекалено много!
И не отминава, не отминава
този мой порив за мазохизъм.
Тук вътре в мене се помещава
часовник с портокалов механизъм.
За да пиша, за да пиша, си имам
художествените намерения същи.
Мръщи се, но пак си я взимам,
или просто Тя при мен се връща...
© Христо Андонов Todos los derechos reservados