Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта
да полетят над нея птици
с множество слънца
Художнико, нарисувай ми тъга
вземи от своята палитра светлите бои
с тях да са коне неубоздани
препускащи към пропастта
Художнико, нарисувай ми надежда
вземи от всички цветове
искрящо в непорочност мисли
с дете протегнало към тях ръце
Последното платно остави го бяло
в средата със едно сърце
растящо да е в перспектива
и пълно от любов , единствено сърце
Накрая не забравяй, подпиши се
във ъгъла със име, дата и с една изплакана сълза
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados