С четка в ръка
рисуваше тя
бъдещи дни,
а в женски очи
искрица блести
и с пареща топлина
докосна ме тя.
Контур по контур,
цвят по цвят,
растеше един
образ познат.
Двете души
в една тя събра,
любов обеща
и с дъх топлина
обгърна нощта.
Ръка за ръка
хвана ги тя
и тихо в нощта
песен запя,
песен за две
пленени сърца...
С четка в ръка
рисуваше тя,
а подписът ù
любовта заклейми:
„Обичам те сега,
завинаги и
след това...„
© Веселин Джуров Todos los derechos reservados