Защо ви вас съдбата тъй товари,
със дълг прекрасен и жесток,
да се наричате хусари,
на порока буйният поток.
След вас места стоят опожарени,
след вази само гробът е остал,
пред нас вий кланяте се пак смирени,
без даже капчица печал.
И ето, пак на бой сте призовани,
и господ ще ви пази там, дано,
или за нас все още неразбрани,
със смъртта ще станете едно.