Българинът искал свобода

и искал европейски да живее,

ала дадеш ли му, шкембе чорба,

смисълът намира си във нея.

Ще сложи чесън и лютив пипер,

ще сипе две лъжици от оцета.

Изпотен ще псува премиера

и ще изплюе жила от късмета.

Ще си рече – не съм умрял от глад,

но искам да опитам и пържоли.

Шкембето е реалният му свят,

а всичко друго е мечта с мазоли.

Шкембето е чорба за махмурлук,

за обед, за вечеря, за закуска.

С шкембе ще порасте и бъдещ внук,

но нека той псувните да пропуска.

Хвала на най-народната чорба

и нека шкембеджийници да има.

Животът ни е радост и тъга

с чорбица от шкембе, неустоима.