Изплъзват ми се дните...

Ей така,...

като хвърчило на конец

отлитат...

подети от неземни ветрове...

Отнесени далеч,

в небитието,

та нивга да не се завърнат...

И тичам аз след тях...

След изгревите

и след залезите...

всеки ден,

що имам даден...

Конеца се опитвам все да хвана...

Хвърчилото хартиено

да яхна , да озаптя!

Да съм му господар -

поне за ден, поне за миг...

и с него

във висините на живота си

да полетя!

Отгоре да погледна...

Живота си да разгадая...

Във шепите си

щастието да грабна,

да го скътам,

а лошото...

- в скалите на морето бурно

да го пусна!

Там да се разбие...

и никога, до никой да не стигне!

Дори и дни

да вземе от живота,

на хвърчилото ми лудо...

Да са останали

щастливите моменти само!

Останалите...

да са изгорели,

във слънчевият полет

на едно отвързано,

хартиено хвърчило...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

7/04/2021