Нагарча ми кафето рано сутрин.
Горчат ми и минутите самотни,
безсмислени амбиции за утре,
утехите, че някой ще ме помни.
Горчиви са преглътнатите сълзи,
но аз не помня вече как се плаче.
Животът ми е грешно свързан пъзел
и трябва да протича другояче.
Която и частичка да подхвана
все в някой край изглежда е накриво.
Например онзи път (на вид - за двама)
е път, по който някой си отива. ...