Искам в страна свободна аз да си живея
и стихове да пиша, до колкото умея,
искам и да не се разхождам
между кооперации големи,
ами да си шляпам по тревичките зелени.

Искам да ме управляват хора,
не продажни, непукисти,
а хора знаещи и можещи,
търсещи развитие.

Толкова ли много искам,
дявол да го вземе,
толкова ли много вярвам
в идващото време.

На мен ми пука за България, бе хора,
и и помагам, доколкото, разбира се, мога,
но от толкова мръсотия и безхаберие
думичките ми се губят, за съжаление.

Днеска в рейса виждам малчугани,
изпреварили дядовци и баби
и насядали те по местата,
като че ли ги болят краката.

Слизам от кутията, сееща омраза,
и виждам как кола блъска бебешка количка...
не ще коментирам тази случка, понеже думите ми
загубиха смисъл...

Въпреки всичко, аз всеки ден ставам с мисълта,
че всичко ще свърши някой ден...
че хората ще забравят лошото,
и сълзите ще спрат да текат...

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!