7 abr 2022, 12:56

И аз посрещам с вяра в тебе дните 

  Poesía » De amor, Formas graves
1566 7 34

Да се откажа, никога... Не мога

от самотата си да се вглъбя

във болката и тъмната тревога

не ще ми предчертае зла съдба.

Защото Любовта е  мен борба

и пътят ми е пътят на мечтите

и търся съкровената творба

зовяща все " Върви към бъднините! " 

    и аз посрещам с вяра в тебе дните.

 

Спасение в забравата не вижда

едната ми обичаща душа -

че примирението я обижда

и егото пияно е лъжа.

Дори, когато с есента тъжа

и в зимата замръзват ми сълзите

с надеждата безспир ще продължа...

И ето ги - на пролетта лъчите,

    и аз посрещам с вяра в тебе дните.

 

Оглеждам се за теб сред цветовете,

разцъфващи и свежи по полята,

и чувам как запяват гласовете

на птиците възторжени в гората.

Светлее Слънцето и небесата

синеят откроено. В долините

реките пълноводни са. В нивята

покълват семената с добрините

    и аз посрещам с вяра в тебе дните.

 

И лятото ще бъде, неизбежно,

с усмивката на златните жита,

и в слънчогледите ще зърна нежно

очи безброй с узряла красота.

Животът дар е Божи за света

и всеки миг безценен е. Звездите

нашепват ни - и в мрака на нощта

безсмъртно се привличат светлините -

    и аз посрещам с вяра в тебе дните.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??