Всяка усмивка е белегът на отминала тъга.
Всяка въздишка е рана от незавършени слова.
Всяка раздяла говори за чужди ласки във съня.
Всяка обич е болката на нечия душа.
*******
Аз си тръгнах някога ранена,
простила грешки и неволи.
Аз забравих. А някой, някъде простена,
в молитва, когато човек за първи път се моли.
Аз не се обърнах, за да чуя глас.
А вътре в мене хлопна се врата.
Исках да забравя до сетния си час, ...