И беше тя окъпана в звезди -
нощта - в сребро и блясък.
И чувството до нас седи.
Следи оставя с гръм и трясък.

Бурно, диво и невинно,
бушува, белези оставя,
а душите ни така наивни,
збравят, ах, за съвестта забравят.

Та може ли в такава нощ...
Ах, "беше тя в звезди и блясък",
когато всяко чувство е разкош,
следи оставя с гръм и трясък.

Когато всичко е звезди
и в блясък, и небесно, и гори.
Когато чувството до нас седи
и раздава ни се до зори.

Та може ли в такава нощ
от сладкия коктейл да не отпия?
И нежен, слаб, и груб, излъчваш мощ...
такъв шедьовър, знаех, няма да открия.