Така е страшно. Толкова боли...
В Земята се отваря жива рана.
Един поет, когато полети
към своето небе...
Една камбана
се строполява тежко. Без език.
Една камбана свлича се в безмълвие.
На мястото – мълчание кръжи.
Не е възможно друга да изпълни,
пространството - със точно този глас.
Със този вик от нежност
на букети... ...