20 ago 2008, 9:18

И днес, и никога... 

  Poesía
1045 0 17
 

Понякога ще спираш тук - при мен,

в центъра на непорочно чистата сълза.

И как ще моля да съм малко отразен,

за да ме видиш истински... и днес, и никога...

 

Че не от злоба само съм създаден

и има нещо, надълбоко в същината.

И без цена на дявола не съм продаден,

и пак така не дадох се в празнината.

 

Целуна ме предателко, ти Юдо - нежно...

Дори не знаеш тежеста на моeто бреме,

и ходех мъртъв, унижен, болезен...

Не ми повярва в оставащото време.

 

Замразена статуя на пиедестал

заля ме непорочно чистата сълза,

невиждащ, сляп, завинаги заспал

копнея да ме видиш... и днес, и никога...

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??