Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави
огромни локви
пред дома.
Завивам се с една надежда,
във кръпки цялата,
но ти
прибираш тихата си нежност
и гледаш вяло настрани... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse