27 jun 2022, 8:09  

И хич недейте слуша на поета басните 

  Poesía » Civil
504 7 13
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане
и все по-тежки думи падат на откоси.
И всеки искрен порив скриват – неприличен е,
и гордата ни същност учи се да проси.
И лятото е прегоряло и опърпано,
но все ще хванем тен и хич да не ни пука.
Дори небето е прокъсано от дърпане,
живеем ден за ден... Орел и рак, и щука. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене. ...
  521 
Propuestas
: ??:??