13 nov 2020, 11:24  

...и измисли ми по-разбрано минало 

  Poesía » Otra
320 2 4
С упоен дъх на шепа суха лавандула
и капки кръв, по розата умираща,
с парченца мидени и спомени нахлули,
сънят ми се усмихва, неразбиращо.
Че делникът в ребра забива лакти криви,
залива ни с помия - до умиране.
Дори душа да имаш - маската я скрива,
страхът, не се поддава на разбиране.
И носят триковете в цирка скверно име,
и в края на трапеца сме застинали.
Седни за миг до мене, мълком прегърни ме
и измисли ми по-разбрано минало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??