Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Светът ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!
В началото бе словото... и светлината.
Научих думите... любов... омраза.
Усетих допира на топлината.
И колко страшна е - проказата.
В средата яхнеш ли вълната -
на гребена ù някак оцеляваш.
И търсиш вечност във следата -
след себе си живот като даряваш. ...