И какво, ако се затворят очите ми?
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.
Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата?
Защо ликът ми ще поставите до иконите в лаврите?
Нима била съм толкоз чиста, свята и неопетнена?
Та всяка душа е от бреме сломена.
Не тъгувайте, любими, обичайте ме пак.
Споменавайте ме с лошото и с доброто, което не бях.
Танцувайте и дайте ред на смеха да се рее.
И нека вместо сълзи руйно вино да се лее. ...