и като котка се наежи

23 abr 2007, 1:01

Poesía

615 0 4

В м е с т о с б о г о м

И КАТО КОТКА СЕ НАЕЖИ

Нощта в искрящите дървета -

Разкри лицето ти,

Лицето!

То

Беше

Снежно.

По острова на тротоара

Се люшна дъжд - зъл

И обречен.

Секирата на светофара

Във жълто те изсече.

Къс остър поглед.

Стана светло:

Косите... Устните... Косата...

Къс, преобърнат миг - и ето,

Уж пак си Ти,

Но непозната!...

И музиката се обърка,

Кънтяха сградите студено,

Сред локва кръв кола изхърка -

Спря на червено.

И после, после... Просто - нищо...

И изначална Неизвестност.

Коли в нощта.

Дъждът безличен

Стовари сивата завеса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.