И казах: "Добре съм, дявол да го вземе".

С иронична смешка побързах да отвърна.

Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.

И това, което не дошло е, няма да се върне.

И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам.

Минали са само 2 месеца. Но са като век.

Често страниците в дневника си заварвам,

където писах колко ми е хубаво с теб.

И казах: "Няма пък, добре съм, ясно?".

Усещам как ме забравя и това ме натъжава.

А моята рана все още е толкова прясна...

Бясна съм, че не мога нищо да направя.

И казах : "Виж какво, добре съм. Това е".

Всекиму нужно е време да се съвземе.

И отново бършейки си сълзите, ридая:

"Казах ти, добре съм, дявол да го вземе"!