Завесите помръдват хаотично,
лениво свети лампата във края,
а хората се смеят неприлично,
нали пред тях е клоунът. И играе.
Лицето му мени се във гримаси,
ръцете му без думи казват всичко,
очите му проблясват като факли,
запалени от някой без да иска.
Спектакъл вечен, зрелище безкрайно,
животът му за другите живее,
а те не питат, даже от приличие,
къде завива пътят след манежа. ...