***
И люляците се превърнаха във птици,
когато срещнах твоята усмивка,
а беше пролет, боцкаха карфици
от минали любови, с болезнена обвивка.
И слънцето с дъжда измисли песен,
а мен престана да ме има,
разтворихме се и бяхме цвят телесен,
един във друг се смесихме двамина.
И вятърът разпали огъня изстиващ,
в секунди светът се преобърна
и сляхме се в едно във миг бленуващ, ...