И мен да ме няма
Ръце да нямам, да не те докосвам.
Очи да нямам, да не те гледам.
Устни да нямам, да не те целувам.
Да не мисля, да не вдишвам те...
Уши да нямам, да не те чувам.
Крака да нямам, да не идвам при теб.
Сърце да нямам, да не те обичам.
Да не искам и не помня те...
Да спра да те чувствам...
стига си липсвал!
Тази дрога вече не пускам...
Твърде зависима станах!
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Човек е привързан към нещата,които го свързват с щастливите моменти от миналото и когато загуби всичко това, той е просто материя, без мечти и без душа.
Поздравления за стихчето!